Turpentine and patches

"А тя, бившата ми колежка, сигурно не си е тук. Май катереше Алпите последно."


Искам и аз...да пия кафе във Франция.
Искам и аз да се возя на лондонското метро.
Искам и аз да си изгубя парите във Вегас.
Искам и аз да снимам германските катедрали.
Искам и аз да отида на Пратера.
Искам и аз да катеря Алпите.
Искам и аз да обичам всички хора по света.
Искам и от мен
от  мен да имат хубави спомени.


А при положение, че съм мрънкащо- невротично-безотговорно дете..е, какви предпоставки да ме включат в хубавите си спомени  ми дава това?
Защо ме насилиха да изляза от детството? Аз щях да си изляза от него и сама. Всеки излиза рано или късно; виждам го всеки път, като се огледам наоколо. А аз май се опитах да се промъкна обратно.
(детството било като змийска кожа. излезеш ли от него, няма влизане. какъв шок)


Но да оставя детството.
Отново убийства и престъпления по света. И отново безпаричие в нас.
Да бе, искам да го обичам тоя свят, но явно той не иска. Не ми показва хубавото си лице, а задника си.


Чета цял ден Георги Константинов и това не ми помага.
така че не ме слушайте, не ме слушайте.
исках да бъда и балерина, и певица, и художничка, и актриса, и писателка.
И не ми е виновен светът за това.


Хората обичат всичко само когато са щастливи. Всеки иска да  си оплете кошничката. Мечо Пух иска мед, пчелите също, затова всичко е толкова сложно.


Д 1,  само не ми мрънкай за почти- депресиращия пост. Мога да го видя.
Но задникът ми е насинен и се чувствам в правото си. Това е специален закон, според който хората, чиито задници са сини и болят, могат да мрънкат неконтролируемо.


Зъбите ми имат вкус на ягодов чай и след като се изплюх виртуално, мога да си тръгна доволна, лека нощ. : )

"Горещ джинджифил и вкус на сметана" my ass

Не си го купувайте. Новия Стрепсилс. По-добре си изкашляйте дробовете, пъхнете си ги в устата, посмучете ги и евентуално ги изкашляйте отново.
Не че вкусът му е толкова лош- ако обичате вкуса на повръщано, смесено с малко люти чушки и глюкоза.
Даже не успях да го изсмуча докрай. Изплюх го, когaтo стигнах до половината; и да знаете- бях упорита.
Всъщност, не съм честна, трябва да призная: този Стрепсилс ме вдъхнови.
Казах си: "Толкова е гаден, че просто не може да не е създаден умишлено. Сигурно хората с години са се трудили над него."
И си казах, че това определено заслужава адмирации.

Ето ви ги и адмирациите

То (хапчето) бе червено на цвят
и смело го пъхнах в устата си.
Сърцето подскочи, зави ми се свят
и взех да проклинам съдбата си.


Да, дадох шест лева за три опаковки
червена сладникава гнус.
Поплаках си малко, потупах си джоба
и прочетох на що имат вкус:


"с успокояващ вкус на сметана
и лют горещ джинджифил,
и синя слива." Лошо ми стана.
О, истината боли.


Крачех из стаята и си повтарях
"сметана, сливи, умри".
Също така "да умрат аптекарките
които ми вземат пари".


А хапчето, знаете, си стоеше
на масата в пълен релакс.
Погледнах го: беше приятно-червено..
и ми се догади на макс.


Всъщност, мисля, че Новият Стрепсилис заслужава свой собствен блог, но поради мързела си, не мога да му отдам дължимото : /
мога да се надявам само, че някоя добра душа ще го стори вместо мен.
Пийте сега едно хапченце
и се
Вдъхновявайте.

Толкова ми е студено, че не ми се пише

А и защо да пиша?
чета Екзюпери: нямам сили за нищо.
Междувременно животът си върви, утре съм на работа и все още нямам планове за Нова година. Отсега усещам вълните на депресията, която ще ме помете.
И довечера ще трябва пак да говоря с майка си и да я лъжа.
И скоро НАИСТИНА, ама НАИСТИНА да отида на ледена. С хубав лед. И да бъдем само аз и хубавият лед. Защото направо не вярвам колко ми липсва онова усещане на плъзгане, летене, самовглъбяване, което те обсебва изцяло.


Имаме си, значи, тук едни зелени плодове, приличат на грейпфрути, само че не са и са супер вкусни.
Също така, духалката ни гледа.
За финал оставям шокиращото откритие отпреди ден: направих си the fingernail test и очевидно съм лесбийка. Изглежда ми като все по-добра новина.


отивам да умра от студ и Екзюпери. <3

Ще сънувам кошмари

Аларма: червеи в корнфлейкса, повтарям, червеи в корнфлейкса.
И вероятно в целия свят. Сега целият ни свят е в червеи.
Ще сънувам кошмари с червеи и един френски макарон.

В тая връзка, очаквайте скоро филма "Кутията": ще е страхотен пост-модернистичен съспенс.

Пак си правя списък с филми. Пак съм на работа утре. Пак ще слушам Living next door to Alice и Torn.
И пак ще мразя хората, да.
Но утре ще ям - надявам се- корнфлейкс без червеи.

След това кратко прозаично включване ставам, за да не заемам твърде много екранно време.
хинт хинт.

it's a new dawn

Много студена сутрин през ноември и пет чанти с багаж. София като мрежа наоколо ми. Денят започва трудно и през цялото време се опитвам да си припомня с подробности любима постановка, която съм гледала веднъж много отдавна и която едва ли ще гледам отново. И ми влиза коса в очите, и кафето ми не ми е по вкуса, защото ми го взе случайно срещната жена, докато аз пазех багажа на двете ни, и избрани разкази на Хемингуей тежат в скута ми, докато чакам да съмне. На моменти всичко ми се струва страшно разпиляно.
Със сигурност някой ще направи скоро документален филм по студентския ми живот. Ще се казва "Как не бива да го правите".

Засега пия кафе без захар, което си направих самичка вкъщи, а навън дори се опитва да пече слънце. Алармите на съквартирантите звънят на смени и никой не става. Работният ден започва след час и половина за мен и след много по-малко - за останалите, чудя се какво ли точно имам да правя другата седмица и слава богу, че след три дни взимам заплата: само дано успея да си уредя графика за събота и неделя.
Имам да уча за изпит.

Такива работи в края на 2011.

Две птици на една жица

Да, знам, че всъщност е ДВЕ ПИЛЕТА на една жица, ама боли ме колата. ;д
Пак не мога да си намера ер-малкия.
Вчера имаше рожден ден в кръчмата и по тоя повод започвам официално да мразя всички хора, които имат рождени дни. Включително и себе си.
Аз съм едно пълно мрънкало. Ще направя знаете ли какво? Ще си купя ролери. Да, много непрактично, ама ИСКАМ. Стига да намеря такива под 50 лева, щото те обикновено струват по сто и кусур.

А знаете ли още какво?
Тату имали баси яките песни. Не съм оценявала това като малка. Както не съм оценявала Остава. Тези неща явно не се оценяват, когато все още нямаш музикален вкус.
Но пък тогава ги подкрепях главно защото бяха лесбийки в един не-лесбийски свят, though.  Либерално детство.


 


Заводные клоуны, синие и красные ,
Заводные клоуны и слова напрасные.
Лучше попроси меня, и проснемся новыми,
и проснемся сильными, толко попроси меня.


Твоя лодка пуста у чужих берегов
ты считаеш до ста- ста рассветнъх снегов.

Ета тема проста: ты же знаеш как быть
Надо просто до ста досчитать и забыть


НА-ВСЕ-ГДА


Полчаса без тебя, полчаса.
Полчаса он и я, полчаса.
Каждый сам, каждый сам, полчаса,
по своим адресам , полчаса.


За да ядеш палачинки, трябва да миеш чинии.

and i’ve been a fool and i’ve been blind, i can never leave the past behind.

музиката е моята дрога. безпричинно и безпределно щастлива съм и главната, първа причина за това е, че мога да седна на компютъра и да си слушам моята си, моята си музика.
всичко винаги тръгва от музиката. което ми напомня, че като малка имах много яка учителка по музика, която супер ни тормозеше, ама в крайна сметка все още помня всичко, което сме учили. в общи линии има хора, които ме тормозят и ме правят щастлива, и има хора, на които не мога да се накарам да позволя да ме тормозят. чудя се защо.

вие чухте ли, че ще има някакъв нов филм с руши ?

също така има разлика между чакане и чакане. има чакане, което е стремеж.
абе дразня се и няма да остана там, където не искам да остана. твърде малко време имам, за да си позволя да не обичам онова, което правя.
преставам да бъда студентка, започвам да съм будна.

14.35 на обяд и пече слънце вън в студа, поздрави от зимна софия.